Толкова сме свикнали с пламъка на свещта по Великден, че може би дори не си задаваме въпроса защо палим свещ.А пламъкът е символ, който векове свързваме с обновление и пречистване.
Благодатният огън
От земния образ на слънцето огънят постепенно се превръща в символ на божията светлина - знак на радостта от възкръсването на Христос.Всяка година целият християнски свят очаква чудото на свещения огън, който по свръхестествен начин слиза в храма "Възкресение Христово", построен върху Божи гроб в Йерусалим.Докато се чака огънят да се възпламени, всеки се вглъбява и премисля греховете си.
Казват,че преди слизането на огъня, из храма се появяват ярки припламвания на благодатна светлина, дори се говори за малки светкавици.Очакването на огъня(което трае от 5 минути до няколко часа)е като очакване на опрощение - огънят идва като потвърждение за чистотата на християнската душа.Свещенослужителите очакват огъня с незапалено кандило и 33 свещи - точният брой на годините, изживени от Христос на земята.В първите десетина минути след появата си благодатният огън не излъчва топлина дори го доближават до ръцете и лицата си, сякаш се "мият" с него - за пречистване.Свещеният огън не изгаря, а изцелява.
Този огън се отнася от Йерусалим до всички православни църкви, за да може всеки християнин да получи чрез благодатната светлина божие благоденствие.
Най-ранните сведения за Благодатния огън са от втория век след Христа. Оттогава досега всякога, в навечерието на Велика събота, загасят всички кандила и свещи в храма. Светските власти правят строг оглед дали няма оставено нещо запалено. После запечатват входа на параклиса, в който е Божият гроб. Православният патриарх на Йерусалимската Църква сваля богослужебните си одежди. В бял стихар, пристегнат с кожен колан, той застава пред входа на параклиса. Войници проверяват дали в дрехите на архиерея не е укрито огниво. После премахват печата от входа и патриархът влиза в пещерата с Господния гроб. Там цари мрак. Започва напрегнато чакане - 15, 20 или повече минути, понякога и часове. Притихнал, народът очаква отвън и се моли. Изведнъж във въздуха се появяват светлини, подобни на мълнии. Хората започват да ликуват. От северния отвор на параклиса се показва снопче запалени свещи.
А какво се е случило в пещерата с Господния гроб, разказва самият йерусалимски патриарх:
Благодатният огън в Йерусалим"Когато вратите зад мен се затвориха, вътре цареше непрогледен мрак. Светлина се процеждаше само през два малки странични отвора. Изведнъж върху мраморната плоча на Божия Гроб забелязах по-светло петно. Отворих молитвеника си и видях, че спокойно мога да чета. Плочата върху Гроба ставаше все по-светла. После върху нея започнаха да просветват като че разпилени разноцветни бисерчета. Те се съединяваха едно с друго. От цялата плоча струеше светлина. Допрях памук до нейната повърхност и той се затопли. Докоснах с него края на свещта, а тя изпращя и се запали, сякаш беше барут".
Публикуване на коментар