Великден

 Толкова сме свикнали с пламъка на свещта по Великден, че може би дори не си задаваме въпроса защо палим свещ.А пламъкът е символ, който векове свързваме с обновление и пречистване.

Благодатният огън

 От земния образ на слънцето огънят постепенно се превръща в символ на божията светлина - знак на радостта от възкръсването на Христос.Всяка година целият християнски свят очаква чудото на свещения огън, който по свръхестествен начин слиза в храма "Възкресение Христово", построен върху Божи гроб в Йерусалим.Докато се чака огънят да се възпламени, всеки се вглъбява и премисля греховете си.
Казват,че преди слизането на огъня, из храма се появяват ярки припламвания на благодатна светлина, дори се говори за малки светкавици.Очакването на огъня(което трае от 5 минути до няколко часа)е като очакване на опрощение - огънят идва като потвърждение за чистотата на християнската душа.Свещенослужителите очакват огъня с незапалено кандило и 33 свещи - точният брой на годините, изживени от Христос на земята.В първите десетина минути след появата си благодатният огън не излъчва топлина дори го доближават до ръцете и лицата си, сякаш се "мият" с него - за пречистване.Свещеният огън не изгаря, а изцелява.
Този огън се отнася от Йерусалим до всички православни църкви, за да може всеки християнин да получи чрез благодатната светлина божие благоденствие.

Най-ранните сведения за Благодатния огън са от втория век след Христа. Оттогава досега всякога, в навечерието на Велика събота, загасят всички кандила и свещи в храма. Светските власти правят строг оглед дали няма оставено нещо запалено. После запечатват входа на параклиса, в който е Божият гроб. Православният патриарх на Йерусалимската Църква сваля богослужебните си одежди. В бял стихар, пристегнат с кожен колан, той застава пред входа на параклиса. Войници проверяват дали в дрехите на архиерея не е укрито огниво. После премахват печата от входа и патриархът влиза в пещерата с Господния гроб. Там цари мрак. Започва напрегнато чакане - 15, 20 или повече минути, понякога и часове. Притихнал, народът очаква отвън и се моли. Изведнъж във въздуха се появяват светлини, подобни на мълнии. Хората започват да ликуват. От северния отвор на параклиса се показва снопче запалени свещи.

А какво се е случило в пещерата с Господния гроб, разказва самият йерусалимски патриарх:

Благодатният огън в Йерусалим"Когато вратите зад мен се затвориха, вътре цареше непрогледен мрак. Светлина се процеждаше само през два малки странични отвора. Изведнъж върху мраморната плоча на Божия Гроб забелязах по-светло петно. Отворих молитвеника си и видях, че спокойно мога да чета. Плочата върху Гроба ставаше все по-светла. После върху нея започнаха да просветват като че разпилени разноцветни бисерчета. Те се съединяваха едно с друго. От цялата плоча струеше светлина. Допрях памук до нейната повърхност и той се затопли. Докоснах с него края на свещта, а тя изпращя и се запали, сякаш беше барут".

Защо и откога боядисваме яйца

Още от най-древни времена хората са гледали на яйцето като на чудодеен символ.В различни вярвания то олицетворявало Вселената, Живота, Прераждането.Приписвани са му всевъзможни магически способности - яйцата са били вграждани в основите на сгради за да отблъскват злото, бременните римлянки са носели със себе си яйце, за да предскаже пола на бъдещото им дете, френските булки са стъпвали на яйце, преди да прекрачат прага на новия си дом.
Няма Великден без боядисани яйца. Боядисването на яйца за Великден е една от най-обичаните традиции.Като източник на зараждащия се живот яйцето символизира безсмъртието и носи идеята за възкръсването на най-големия празник за християните - възкръсването на Исус Христос.
Археологически разкопки показват, че в Европа боядисани яйца е имало още през Х-ХI век. Те са задължителни за обредността на Великден. В езическите митологии яйцето е знак на Вселената - счита се, че светът произхожда от него, пише Томислав Дяков в книгата си “Народният календар”. Чукането с яйца е метафоричен сблъсък между личните светове на хората, в който оцелелият спечелва здраве и щастие.
Боядисването е на Велики четвъртък от Страстната седмица. Ако не смогнете, може да го направите и в съботата преди Великден.Никога обаче не боядисвайте яйца на Разпети петък. Това е най-тъжната дата в църковния календар - денят, в който е бил разпънат Христос. На него постът е особено строг - църквата повелява тогава нито да се яде, нито да се пие (дори вода). Народът казва, че на Велики петък и пиле не пее, и гнездо не вие. Вярва се, че всеки страда заедно с Богочовека, съпричастен е на неговата смърт и погребение. В петък не трябва да се подхваща каквато и да е работа.
Първото яйце задължително се боядиса в червено. Вярва се, че то има целебна и предпазна магическа сила. Първото боядисано яйце на Велики четвъртък се поставя пред иконата и стои там до следващия Великден.А старото - миналогодишното се чупи и по него се гадае ако е здраво идните месеци ще са добри, ако не е здраво, се хвърля в река та водата да отнесе злото надалеч.С него се прави кръстен знак първо по челата на децата, а след това на всички останали в семейството. В полунощ в събота срещу неделя, когато настъпва Великден, хората се чукат с боядисаните яйца и се поздравяват с “Христос воскресе” - “Во истина воскресе”.
Думите са произнесени за първи път от Мария Магдалена. Тя първа видяла възкръсналия Христос и утешила скърбящите му ученици с радостния възглас: “Христос воскресе!” Като първа благовестница на чудото тя е призната от църквата за равноапостолна.
След Възнесението Мария Магдалена прекарвала с Богородица и апостолите в постоянна молитва и била свидетелка на първите успехи на християнското учение в Йерусалим. Църковното предание говори, че тя посетила Рим, за да разкаже на император Тиберий за месията. За да спази традицията и да не ходи при цезаря с празни ръце, Мария Магдалена му поднесла яйце със същите думи: “Христос воскресе!” Традицията да се поднасят яйца била от старо време при бедните юдеи, които не са имали възможност за по-скъпоценен дар.
Тиберий попитал Мария Магдалена: “Как може някой да възкръсне от мъртвите! Все едно това бяло яйце да стане червено!” В този момент яйцето само почервеняло.
А Мария Магдалена допълнила изумлението на императора с думите: “Както това яйце трябва да умре, за да се излюпи пилето, така и Христос умря, за да възкръсне за вечен живот”.
Християните постепенно започнали да следват примера на Мария Магдалена. Поднасянето на боядисани яйца станало обичай, който постепенно се разпространил по целия свят. Вярва се, че както от черупката се ражда птиче и започва да живее самостоятелен живот, така и ние, при второто пришествие на Христа на земята, ще се възродим за друг, висш, вечен, безсмъртен живот. Червеният цвят на великденското яйце напомня на вярващите за това, че изкуплението на човечеството и бъдещият му нов живот са придобити чрез проливането на кръста на пречистата кръв на Спасителя.

Първата неделя след Великден се отбелязва от християнския свят като Томина неделя.Денят е известен и като Великден на починалите, защото на този ден хората почитат починалите си близки.
На днешния ден всички, които носят имената Тима, Томислав, Томислава празнуват имен ден, защото днес се почита паметта на Свети Тома, който е един от 12-те Христови ученици.
Евангелието разказва, че когато тялото на Христос изчезнало от гроба му Свети Тома не искал да повярва на мълвата, че Исус е възкръснал и поискал да пипне раните от гвоздеите, с които Исус е бил прикован на кръста.
Когато Христос се появил пред Тома му казал:"дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми.И не бъди невярващ, а вярващ.Понеже ме видя повярва ли?"Блаженни са тези, които без да видят са повярвали.Когато Тома се убедил във възкресението, паднал на колене пред Спасителя и молил за прошка.
От тогава  тръгва и прозвището Тома неверни, а Христовия ученик се превърнал в олицетворение на колебаещия се човек.
Според хрониките Св.Тома е разпространявал Божието слово в Индия и Мидия.Светецът е успял да покръсти съпругата на местен владетел, който решил да го накаже заради християнската му вяра.
Тома бил подлаган на жестоки мъчения, а при опит да бъде изгорен в пещ, почудо оцелял.Светецът е загинал прободен от копие.
Томина неделя е известна още като празна неделя и е прието на този ден да не се работи.

Страстната седмица

Време за покаяние, изповед и молитва

 След Цветница започва последната седмица от Великия пост наречена Страстна.Съвременните хора често се питат защо наричаме последната седмица от живота на Христос -"страстна".На старобългарски "страст"означава страдание и напомня за мъките на разпънатия на кръста Исус Христос.Това е седмицата, която обхваща последните дни от живота на Христос - от влизането му в Йерусалим до неговата смърт и възкресение.Затова и всеки ден от дните на тази седмица се нарича Велик и Свят, а църквата възпоменава чрез специални богослужвния пътя на Христос към Голгота и изкупителното му дело на кръста.
 Дните на страстната седмица са дни на особена  печал защото Исус е знаел кой ще го предаде, знаел е че ще трябва да изпие горчивата чаша, да изтърпи позорната смърт, за да спаси човечеството от първородния грях.
Добре е човек в тези дни да се покае за лошите си помисли, за греховете си и да поиска прошка.

ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК -Исус Христос влязал в Йерусалимския храм и се разгневил, като видял, че е пълен с търговци.Той ги разгонил с думите, че това е "дом за молитви, а не тържище".
На този ден се почита св. Йосиф - син на Яков.Той е бил продаден на пътуващи за Египет търговци от своите братя, но там след многобройни страдания фараонът го направил втори по власт в царството.
Притчата за безплодната смокиня също е от този ден.Христос търсил узрял плод, но на смокинята имало само листа.Тогава той казал пред учениците си :"Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън".Учениците си спомнили и други негови думи :"По плодовете им ще ги познаете".
 В народните традиции започва голямото Великденско почистване на домовете.

ВЕЛИКИ ВТОРНИК - Исус прекарал в нравсвени напътствия и разказал притчата за десетте девойки и младоженеца:според еврейския обичай десет девойки с фенери трябвало да осветяват пътя, по който младоженецът отивал до своя дом.За да свети фенерът,в него трябвало да има достатъчно масло.Затова девойките били длъжни да приготвят съдинки елей и от време на време да доливат във фенера масло за да не угасне.Половината девойки обаче лекомислено не сторили това и техните фенери угаснали.На тях не им останало нищо друго освен да изтичат при търговците на масло.Когато пристигнали в дома на младоженеца, фенерите им отново светили, но не за него.Празникът бил в разгара си, но врата останала затворена за лекомислените момичета.На молбата им да отвори вратата младоженецът отвърнал:"Кои сте вие ?Не ви познавам."
 Според народната традиция във втория ден от страстната седмица девойките трябвало да донесат в къщи мълчана вода.(не бивало да говорят докато я донесат в дома си.)вярва сe, че тази вода има пречистваща и лековита сила.

ВЕЛИКА СРЯДА - В деня на Велика Сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос срещу 30 сребърника.На този ден в църквата се разказва притчата за една разкаяла се блудница.Тя счупила алабастрен съд и изляла драгоценен елей върху господ в дома на прокажения Симон.С това тя помазала христос предварително за погребение, приживе го оплаквала, омивайки нозете му със сълзите си и покривайки ги с великолепните си коси. За нея Исус казал, "че много се прощава на този, който умее много да обича."
 Според народните поверия на този ден, както и в предходните два се извършва ритуално основно почистване на дома.Бере се здравец, който се раздава на Разпети петък за здраве.

ВЕЛИКИ ЧЕТВЪТЪК - Денят е свързан с Тайната вечеря, когато Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал : „Вземете, яжте, това е моето тяло!“.После вдигнал чашата и казал : „Пийте от нея всички.Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете“.След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден. Според Библията на Велики четвъртък Исуи Христос е бил заловен в Гетсиманската градина по време на молитва.Докато той се моли идва един от неговите ученици - Юда, който го целува по едната буза, с което показва на скрилите се римски войници, че това е Месията.От тогава целувката на Юда е символ на предателството.Исус Христос е арестуван.Пилат Понтийски произнася смъртната му присъда, след което символично си измива ръцете.Римският прокурор прибягва до този символичен жест, за да снеме от себе си вината за разпъването на Христос.Днес когато се прибягва до несполучлив и недостен опит за оправдание се използва репликата:" Не се опитвай да си измиеш ръцете като Пилат Понтийски."
Според народните традиции на този ден не се работи, но рано в зори се боядисват великденските яйца.Първото трябва да е червено символ на пролятата Христова кръв.С него се натриват бузите на децата за здраве.Това яйце се поставя пред иконата и стои там до следващия Велик четвъртък и по него се гадае.Старото - миналогодишно яйце се чупи и ако е здраво идната година ще е добра.Ако яйцето не е здраво, се хвърля в река, та водата да отнесе злото надалеч.Ако не успеете в четвъртък, можете да ги боядисате и в събота.

ВЕЛИКИ ПЕТЪК - На Велики петък наречен още Разпети петък Исус накичен с трънен венец и сам носещ тежкия кръст, е разпънат на връх Голгота и умира в големи мъки.Рапънат е между двама разбойника.Хрониките твърдят, че на този ден е имало едновременно слънчево затъмнение и земетресение.
Според църковните традиции сутринта на Велики петък се изнася плащеницата,върху която е изобразено погребението на Христос.Тя се поставя върху украсена маса.През целия ден и вечерта се минава под масата като по този начин се символизира съпричастността към преживяното от Исус Христос и вярата ни в него.На Велики Петък, деня, в който Христос е разпънат на кръста, всеки от нас трябва да се покае за грешките си, да поиска прошка от близките си и от Господ.
В този ден не трябва да се извършва никаква работа.

ВЕЛИКА СЪБОТА - На Велика събота православната църква почита последния ден от страстната седмица предшестваща Великден.На този ден Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста.Те го обвили в пелени и благовония и го положили в нов каменен гроб.На входа сложили огромна скала и поискали стража, да пази гроба.
Това е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга.Вечерта преди полунощ се извършва тържествена литургия, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението  с думите:"Христос воскресе”", а хората отвръщат :"Во истина Воскресе!"Свещеникът изнася запалена свещ, като огъня е донесен по-рано от Божи гроб.От тази свещ всички хора палят своите и обикалят храма три пъти за здраве и щастие.После отнасят свещите в къщи, като внимават да не изгаснат.С горящата свещ се обикалят всички стаи с молитва Господ да благославя дома и неговите обитатели.На някои места в България християните оставят свеща да изгори до края, а на други я запазват и през годината ако ги сполетят трудности и беди, я припалват.Велика събота е ден за посещение на гробищата и отдаване почит към починалите.
Тези, които не са боядисали яйцата в четвъртък, го правят в събота.Обикновенно тогава се месят и козунаците.

ВЕЛИКА НЕДЕЛЯ - ВЕЛИКДЕН - Ангел господен слиза от небето на исусовия гроб.Той отмества скалата закриваща входа към пещерата, в която е положено тялото на Христос.Мария, майката на Исус и Мария-Магдалена идват на гроба и виждат, че входът към него е отворен.Ангелът им съобщава радостната вест, че техният Месия е възкръснал.
На Велика Неделя влезте в храма – запалете свещ, помолете се за свое здраве и за здравето на близките си, за спасението на душите им.Свещта е безкръвната ни жертва, която принасяме в памет на този, който се е принесъл в жертва, за да спаси човечеството.
На празничната трапеза освен козунаци и шарени яйца има и агнешко месо.То символизира принасянето на Месията в жертва за спасението на човешкия род.
Освен на Възкресението на Исус хората се радват на разцъфващата пролет, на красивата природа, която вече се е събудила за нов живот.Надеждата за по-добър живот, вярата във вечността, усещането за близостта на човек до божественото изпълват неговото съзнание, за да го накарат да се почуства по-добър и по-щастлив.Да прощава грешките, да се радва на простите неща от живота, да забрави алчността, злобата, ненавистта.

Възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род.Това е денят на възкресението на Божия син дошъл, на земята да изкупи греховете на човечеството, и дал надежда за живот след смъртта.Исус Христос възкръсва на третия ден след като е разпънат на кръст и погребан.Празната гробница е видяна от жените мироносци посетили гроба.


Исус Христос се явява на Мария-Магдалена и на апостолите.
 Великден е денят, който поставя началото на нова ера в човешката история, ерата на любовта.Това е празникът, който ни кара да покажем доброто в нас и да го открием в другите.Всеки човек го преживява и усеща по много индивидуален начин, но винаги свързва този ден с радост и вяра.

 Великден е най-големият и почитан пролетен празник, който ни кара да станем по-смирени, да се вгледаме в себе си, и в постъпките си, и да си дадем сметка за истинското значение на непреходното, а именно човешките ценности. Въпреки, че много от традициите трудно могат да бъдат спазени в забързаното ни ежедневие, те все пак са се съхранили, макар и леко променени. Приготовленията за празника започват още по време на Страстната седмица.На Велики четвъртък се боядисват яйцата.



Няма общо правило кога се замесват обредните хлябове.Може в четвъртък, или в събота за да са по- пресни.Козунаците са част от българската традиция от по-нови времена. Великден се празнува три дни.В народните обичаи най-богата е обредността в първия ден.Той винаги се пада в неделя.Всички отиват на църква за тържествена великденска служба.Запалват свещ, подаряват си се чукат с боядисани яйца.На когото яйцето остане здраво, той ще бъде най-здрав през годината.Според традицията яйцата трябва да стигнат да 40-я ден след Великден-Спасовден.На първия ден от Великден според обичая се прави обредна трапеза, която е празнично украсена.